Обсъждане на концепция за изграждане на пристанище

Сдружение "Чисто море"

Покана от Сдружение „Чисто море“.

Уважаеми госпожи и господа,
Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „ЧИСТО МОРЕ” ви кани официално на представяне и обсъждане на концепция за „Задание за проектиране и изграждане на Морски Пристанищен Комплекс-Поморие”, което ще се състои на 15.03.2010 год./понеделник/, в Центъра за рехабилитация”Свети Георги” от 16.00 часа в конферентната зала.
Разчитайки на Вашето присъствие и участие в дискусията ви предоставяме и свитък с нагледни материали и документи.

До групата народни представители от
ІІ-ри Многомандатен избирателен
Район, чрез народния представител
Иван Алексиев
До Областния Управител на Бургаска
област Константин Гребенаров
До Председателя на ОбС-гр.Поморие
Янчо Славов
До Кмета на Община Поморие
Петър Златанов
До Омбудсмана на Община Поморие
Елена Мурджева
До Зам.кмета но Община Поморие
Никола Костадинов
До Секретаря на Община Поморие
Тони Митев
До Юриста на Община Поморие
Милена Иванова
До Председателя на комисията по ТСУ
Огнян Граматков
До Рибарско сдружение „Св.Никола”
Янко Продромов
До Сдружение на местните туроператори
хотелиери и ресторантьори гр.Поморие
До Ротари клуб-гр.Поморие

О   Б   Р   Ъ   Щ   Е   Н   И   Е
Към Общинския Съвет на Община Поморие от членовете на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „ЧИСТО МОРЕ”

Уважаеми Госпожи и Господа,
След като се запознахме с новият идеен проект за изграждане на Морски Пристанищен Комплекс в гр.Поморие , като жители на града, заинтересовани за постигането на висока функционалност, атрактивност и безконфликтност с природните и архитектурни дадености на града ни, както и съобразявайки се с интересите и вижданията на местното население се обръщаме към Вас с предложения и искания, изложени подробно в това писмо.
1.Считаме, че възлагането, изработването и финансирането на идеен проект за морския пристанищен комплекс е сериозна концептуална грешка поради това, че бъдещият Инвеститор (Инвеститори) ще бъде избран на конкурсен принцип (тръжна процедура)  и е много вероятно той да не приеме предварително изготвен идеен проект. Това няма да е в сила само в случай, че Общината сама инвестира въпросното морско съоръжение и то в неговата цялост, което е икономически и стратегически неизгоден и тежък от финансова гледна точка за Общината вариант.
2.Предложеният от арх.Аврамов идеен проект влиза в противоречие със:
- Съществуващата от век структура на градския център, към която се пришива тежко техническо съоръжение,
-Възможностите за засилен трафик по тесният крайбрежен булевард, като ще го натовари ежедневно с още минимум 600 автомобила,
-Неизбежното затормозяване на пешеходната променада и влошаване качеството на тази любима среда за рекреация на жители и курортисти на града,
-Съществуващата в момента  визуална връзка на крайбрежната зона с морето поради това, че практически с изграждането на паркинги и заведения в зоната на сегашния южен рибарски хелинг крайбрежният булевард ще стане вътрешна улица и ще скъса връзката на движещите се по него хора с морето.
3.Нужно е изместване на акцента на пристанищния комплекс и на атракционните му придатъци в зона с по-слаба жизнена и търговска активност в момента, с цел повишаване цялостната  атрактивност на града ни, а от там на туристическото му търсене и цена.
Развитието на идеята за Пристанищен Комплекс в гр.Поморие има две други алтернативи, различни от представената в момента:
І.ПЪРВА АЛТЕРНАТИВА-проект от 1980 год.
Изграждане на голямо яхтено пристанище в района на бившата ж.п. гара от стария ”Лимонаден цех” до „Жълтия склад”. Чрез насипване в морето пред съществуващата дига  100-:-150 метра навътре с цел достигане на минимална дълбочина поне 3 м. И направа на две вълноотбивни стени, затварящи акватория с 400 до 500 яхтени стоянки. Насипът ще е с площ 80-:-120 дка, осигуряващ възможност за строителството на 2 или 3 луксозни целогодишни хотели.
Положителните  ефекти от това ще са:                                                                                  -повишаване на цените на терените между дигата и централното градско шосе, част от които са и общински,
-реализиране на сегашната идея за изкуствен плаж до казиното,
- подобряване общото архитектурно-естетическо състояние на описаната зона,
- запазва се сегашното състояние на съществуващия пристан, като за защита на рибарския хелинг и пристанището се направи ажурен подводен риф от казиното до „западната мигалка”, стимулиращ рибовъдството,
-  съединяване на градската част и кв.”Св.Георги” с цялостна и завършена крайбрежна алея.
Недостатък на този вариант е, че сегашният пристан и неговата акватория остават незащитени от западните ветрове и вълни, ако не се изгради вълнозащитно съоръжение от западна страна.
Тази алтернатива изисква сериозно проучване за влиянието на морските инженерни съоръжения върху южния плаж в квартала и необходимостта от мерки,  предотвратяващи подобно въздействие. Трябва да отбележим , че подобно изследване е необходимо въобще за всички възможни варианти, в т.ч. и за предложения в момента идеен проект.
ІІ.ВТОРА АЛТЕРНАТИВА-концептуален проект 2009-:-2010г.
Изграждане на изкуствени острови.
Първоначалната идея  за изграждане на един остров на 260 м. навътре от брега, западно от „дясната мигалка” с дължина около 1 км. еволюира сега в концепция за изграждане на 2 или 3 острова, изнесени на запад. Така, освен подобрената визуалност от съществуващия град чрез изместване на високите хотелски обеми по на запад, ще има възможност за етапност, а също ще се търси чрез самите форми на островите за стимулиране на теченията  и хидровихрите в крайбрежната зона. Този изцяло нов организъм няма да влиза в конфликти със съществуващата централна зона на града, както е в представения в момента идеен проект на арх.Аврамов.
Най-източният от изкуствените острови ще бъде за яхтена марина, на която ще има само технически необходимите малки сгради и съоръжения, КПП, санитарни възли, бензиностанция. Той ще е свързан с мост с основния остров на запад, върху който ще са разположени хотелски сгради на комплекс с 5-:-7 звезди, СПА център, басейн и яхтени стоянки за големи и луксозни яхти, магазини, паркинги и пр. От тук ще е връзката със сушата в района на кръстовището пред „лимонадения цех” чрез мост дълъг около 350-400м.
Най-западно може да се изгради малък остров за водни атракции- делфинариум, водни пързалки, център за подводно гмуркане и пр.
Втората алтернатива може да се доразвие в два варианта по отношение на южния рибарски хелинг. В единия вариант той може да бъде запазен  в сегашният си вид, а в другия да бъде създадено отделно рибарско пристанище, както в сега изготвения идеен проект.
Втората алтернатива запазва идеята за създаване на изкуствени плажове покрай крайбрежния булевард и идеята за свързване на градската част и кв. ”Св.Георги” с хубав крайбрежен булевард.

Следвайки изложеното до тук, Ви предоставяме концепция за задание към бъдещите кандидат-инвеститори, относно проектирането на Морски Пристанищен Комплекс в гр.Поморие, а с оглед на това, че изпълненото до момента идейно проектиране на Морски пристанещен комплекс е принципно неправилен акт, никому ненужен на този етап, харчещ безсмислено бюджетни пари, които могат да се реализират за далеч по-смислени дела,

НИЕ НАСТОЯВАМЕ,

Общински Съвет – Поморие да наложи мораториум върху всички действия на изпълнителната администрация, относно идейно проектиране на Морски пристанищен комплекс, да спре разплащанията по този проект и на извънредна, открита сесия да разгледа, обсъди и приеме предложената от нас концепция за „Задание за проектиране и изграждане на МПК-Поморие”

Председател на  УС на СНЦ „Чисто Море”-
Поморие
арх.Камен Шипков
09.03.2010 год.
Гр.Поморие

Съобщение

Сдружение "Чисто море"

Днес 03.09.2009 г. сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Чисто море” внася своето становище до:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА,
ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПОСТОЯННА КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИКА ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ на НС

ПОСТОЯННА КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА
И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ на НС

ПОСТОЯННА КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
на НС

ПОСТОЯННА КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА,
ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ на НС

относно строителството на петролопровада Бургас – Александруполис, придружено с документи от референдумите в градовете Бургас, Поморие и Созопол, с искане за независима комплексна експертиза, която да покаже рисковете за екологията, туризма и поминъка на населението от Черноморския регион.

На 2-ри август в гр. Поморие бе официално открита Националната седмица на морето

Сдружение "Чисто море"

Активисти на „Чисто море” и жители на община Поморие отново излязоха с плакати против петролопровода с апел “за чисто море”.

Я. Скумов: Новото правителство да не се подава натиск за Бургас-Александруполис

Сдружение "Чисто море"

Докато то действа по този начин може да разчита на пълната подкрепа на всички 70 000 души, гласували против петролопровода в трите черноморски общини.

интервю на Ана Кочева

Още в началото действията на Инициативния комитет бяха насочени не само срещу трасето и инсталациите на петролопровода на територията на община Поморие, а най-вече срещу избраната технология на разтоварване на петрола. Да не говорим, че икономическата целесъобразност на целия проект въобще все още не е доказана. Затова стратегически приехме индуктивният метод на действие – от частния към общия проблем. Така че нашата активност следва да се приеме като естествено продължение на тези намерения. От друга страна, не забравяйте, че поморийският референдум осмисли усилията и на другите две общини, които проведоха преди нас подобни референдуми – Бургас и Созопол. Там около 55 000 жители също гласуваха „против” на подобен въпрос. Така че, след като още в началото сме осъзнали, че проблемът не е частен за дадена община, напълно логично е усилията на всички нас оттук нататък да продължат обединени заедно с другите черноморските общини. Това е основната причина да предприемем и формални стъпки за регистрацията на инициативния комитет като сдружение с нестопанска цел „Чисто море”. Отделно от това ние имаме нужда от популяризирането на проблема като цяло и извън границите на черноморските общини, извън границите на България ако щете. Нали разбирате, че проблемът се превръща в общоевропейски с оглед на значителните инвестиции на чужди граждани в недвижими имоти по Черноморието. Затова и всички действия през активния туристически сезон са особено важни за популяризацията му в национален и общоевропейски мащаб.

 Доверявате ли се действително на обещанията, които ви дадоха, минава ли ви мисълта, че хората може да бъдат изиграни?

Обещания за какво? Както Ви казах, това че трасето и инсталациите няма да минават през община Поморие, не е нашата крайна цел. Тази малка цел, част от общата, вече сами си я постигнахме след успеха на местния референдум. Ако държавата ни е основана на закона, нямаме основания да се притесняваме, че жителите на община Поморие ще бъдат изиграни, като не им бъде зачетен резултатът от референдума. Ние като цяло не се фокусираме към интереса и обещанията на Транс Болкан Пайплайн. Като гражданско сдружение целим защита на местния и национален интерес и като такъв, адресата на нашите искания е държавата, а не фирмата. Как оценявате заявката на новото правителство да замрази неефективните енергийни проекти, вкл. и този?

Съзирам известно противоречие във въпроса Ви. Ако проектът действително е неефективен, той трябва да бъде спрян, а не замразен. Заявката на новото правителство е именно такава, че енергийните проекти ще бъдат преоценени, за да се види изгодата на държавата от тях и ако се окажат в противоречие с българските интереси, ще се намери начин да бъдат спрени.

А имало ли е някакви разговори по този повод, дори и неофициални, наясно ли е новият премиер с позицията на хората от региона? Да не забравяме и фактът, че след парламентарните избори Поморие се сдоби със свой депутат в новото НС. Разчитате ли на неговата помощ, в коя комисия ще работи той?

Разбира се, че сме водили разговори – не директно с премиера, но с голяма част от неговия екип. Да припомня, че г-н Иван Алексиев, който в качеството си на зам. кмет на община Поморие, взе активно участие в подготовката и провеждането на референдума, вече е депутат от бургаската листа на ГЕРБ и е избран за зам. председател на Комисията по околна среда в новия български парламент. Двамата зам.-министри на околната среда и водите също са активни наши съмишленици, взели участие като експерти в досегашните ни действия – г-жа Ивелина Василева – бивш зам. кмет на община Бургас и г-жа Евдокия Манева – бивш министър на Околната среда и водите. Сами виждате, че имаме достатъчно лоби в изпълнителната власт, което естествено не приспива нашата гражданска бдителност. Осъзнаваме, разбира се, че новото правителство има нужда все пак от известно технологично време за запознаване с проблема в дълбочина преди да предприеме необходимите действия, но силно се надяваме, че това ще се случи в близко бъдеще.
 

 Гърция е готова със законопроекта за петролопровода Бургас-Александруполис, натискът оттам е сериозен. Как ще му се противодейства?

 Това, че Гърция е готова със законопроекта само доказва, че Гърция има интерес от изграждане на петролопровода. Това, което нас ни интересува, е дали България има такъв интерес. Не би следвало да има натиск от когото и да е било, когато става въпрос за защита национални интереси и ние силно се надяваме новото правителство да не повтаря грешките на предишното и да не се подава на такъв натиск. Докато то действа по този начин може да разчита на пълната подкрепа на всички тези 70 000 души, гласували против петролопровода в трите общини.

Като противници на съоръжението настоявате за нова независима експертна оценка. Кой трябва да я направи?

 Това е един от основните моменти, по които този проект е атакуем. Буди пълно недоумение как държавата подписва споразумение за изграждането на петролопровод, едно такова значимо съоръжение, в нарушение на чл. 81, ал.1 т.1, както и ал.5 от Закона за опазване на околната среда, които изискват за такъв тип проекти да има комплексна оценка на въздействието върху околната среда още в предпроектната фаза – като инвестиционно предложение за строителство. Логиката на тази законова норма е такава, че ако има такова значително по обем инвестиционно намерение, то да бъде оценено комплексно още преди фирмата да инвестира в проектиране, което само по себе си е достатъчно скъпо. Това неспазване на закона буди основателни съмнения дали проектът би могъл да издържи на такава комплексна оценка. Тя следва да бъде поръчана от МОСВ по предложение на заинтересована страна, каквато в случая се явява сдружението „Чисто море”.

 Има ли разнобой в позицията на отделните политически сили в региона във връзка с позицията им по трасето на петролопровода. Какви са нюансите?

 Ще ми се да има все пак въпроси от национално значение, по които политическите сили да са на едно мнение. В конкретния случай дори представители на партиите, които на национално ниво бяха за реализирането на проекта, на местно ниво подкрепяха нашите действия. Това е силно обнадеждаващо, тъй като проблем от такъв характер не може да разделя хората, а само да ги обединява. Считаме, че всяка национално отговорна партия би следвало да се движи от реализирането на българския национален интерес и в този смисъл всеки сам може да си направи изводите коя партия го защитава и коя не. Но нека от мен да не излиза такъв коментар, тъй като в момента представлявам гражданското сдружение, а не коментирам темата в качеството си на член на определена политическа сила.

 Действията ви оттук нататък?

 Ще следваме логиката на нашите действия досега – запознаване на българската и европейската общественост с проблема, действия по спазването на Закона за опазване на околната среда, чрез назначаването на комплексна независима експертна оценка, както и сезирането на европейските институции по въпроса. Трябва да бъде пределно ясно, че гаранциите за икономическата целесъобразност на всеки проект, както и за екологичната му безопасност е задължение на държавата и ролята на гражданско сдружение като нашето е да предизвика институциите да си влязат в отредената им от закона роля.

Сдружение "Чисто море"

На 2 август от 18,30ч. прд мостика на Казиното в Поморие ще има Нептуново шествие,придружено

от протест срещу монобуйовете на петролопровода Бургас – Александруполис.

Бургас–Александруполис под въпрос?

Сдружение "Чисто море"

Не сме видели разумна обосновка за проекта Бургас–Александруполис и нямаме намерение да изпълняваме самоцелни проекти, каза за Росен Плевнелиев от ГЕРБ в ефира на БНР.

Плевнелиев се спряга като най-вероятния бъдещ министър на регионалното развитие.

По нефтопровода трябва да се транспортира петрол от Каспийския регион през Черно море и българска територия до гръцкото пристанище Александруполис.

Според противниците на проекта изграждането на тръбопровода застрашава околната среда по Южното Черноморие и това може да убие основния поминък на хората в региона – туризма.

ГЕРБ подкрепяше протестите срещу проекта.

На непризнати от централната власт местни референдуми хората гласуваха срещу строителството на тръбопровода и необходимата за захранването му инфраструктура.

Плевнелиев съобщи също, че най-вероятно предстои преструктуриране на Национална агенция “Пътна инфраструктура”, както и оптимизиране на функциите по отношение на пътищата.

Например за магистралите в момента отговаряли 5 институции.

Dnes.bg припомня, че през май 98,97% от общо гласувалите 14 900 избиратели в община Поморие гласуваха с “НЕ” на референдума за петролопровода Бургас–Александруполис.

БАН: “Петролопроводът застрашава археологически паметници, морето, животните и растенията”

Сдружение "Чисто море"

Трасето на петролопровода Бургас – Александруполис ще засегне  обекти, които са известни и включени в базата данни на Археологическия музей при БАН , съобщиха от института, по повод възложената му задача да направи изследване на въздействието на проекта върху различни слоеве на обществото, екологията и туризма в Бургаски регион.
Според състоянието на проучванията и експертни оценки на програмата “Археологическа на България” последната разполага с данни за около 15% от действителния брой на археологическите обекти  в страната. Следователно, общият брой на археологически обекти, попадащи в 10-километровата граница на трасето е приблизително 3500.

Според Европейската Конвенция за опазване на археологическото наследство, Законът за Паметниците на Културата и Музеите в България и Правилникът за провеждане на теренни археологически проучвания на територията на Република България трасето трябва да се обходи, картографира, да се направят сондажи за поленов анализ, за да се установи дали има и други, неоткрити до момента паметници, и да се набележат действията, необходими за опазването им.   
Тъй като в Бургаски регион има и паметници на културата под вода, за тях трябва да се осигури отделно проучване. Обектите да се идентифицират от водолази и сонарни снимки и също да се направят карти.      

Така че, според БАН, преди да се започне строителството на петролопровода, трябва да се направи пълно проучване чрез разкопки на застрашените обекти, както и сондажно проучване, за да се установят хронологията и размерите им. Ако проектът заплашва някой от застрашените обекти, трябва  да се промени трасето на петролопровода и цялата работа да се наблюдава от археолог.   Според опита, с който АИМ разполага в такива дейности – напр. опазване на археологическото наследство по трасето на пътя Гоце Делчев – Драма (12 км. дължина, 20 м. широчина) или по трасето на транзитния газопровод за Гърция/ Македония, прогнозната стойност по опазване на археологическото наследство за етап 3  преди 3 години е била  около един милион (1 000 000) $US, а по днешни цени вероятно около 2 милиона долара.

Беспорно проектът за петролопровода Бургас – Александропулис ще има голямо негативно влияние върху животинския и растителния свят и хабитатите в района на неговото изпълнение. Ще бъдат засегнати обекти на опазване както в акваторията, така и по крайбрежието и вътрешността на страната. Влиянието ще е значително по степен на въздействие и мащаб. Това е валидно и за трите етапа – процеса на изграждане, на експлоатация и демонтаж (рано или късно петролът ще секне). За щетите при евентуални аварии е сигурно – те ще са екологични катастрофи от невиждан за страната ни мащаб. Особенно рискова е ситуацията в частта, която ще е позиционирана в морето и крайбрежната зона.

Нефтопроводът Бургас Александрополис създава няколко потенциални риска за България в часта – морски терминал за разтоварване на танкерите. Независимо от предохранителните мерки, при прехвърлянето на големи обеми, не може да се елиминира риск от разлив на значителни количества нефт. Дори и при умерено вълнение не съществуват съвременни технически средства за елиминиране и ограничаване разпространението на разлива и/или събиране на разлятия нефт.  Съществуващите циклонални и антициклонални вихри в залива ще доведат до съществено замърсяване на бреговете от Поморие до Созопол с всички унищожителни последици за биотата (организмите) във водата и по брега.  Част от нефтеното петно ще се транспортира в крайбрежната ивица на юг и ще замърси защитени територии и Натура 2000 места от Созопол до Маслен нос. Част от съставките на нефта ще се утаят в седиментите и ще предизвикат значително замърсяване с устойчиви въглеводороди, включително токсичните и канцерогенни полициклени ароматни съединения с всички негативни последствия за въздействие върху биотата и предаване по хранителните вериги до човека.  Използването на препарати за елиминиране на нефтени петна първо ще утаят огромна част от нефта. В седиментите той ще се запази за значителни периоди, а самите препарати са значително по-токсични от въглеводородите. Разливът ще компрометира туризма в района Бургас – Маслен нос и по-на юг, като само за няколко години ще доведе до загуби от милиарди левове.

Независимо от избора на технологии хроничното замърсяване на Бургаския залив с нефт и неговите деривати не може да се избегне.  Замърсяването с устойчиви вещества, описани по-горе ще обхване целия Бургаски залив.  Специфичното въздействие на нефто-дериватите върху различните планктонни групи може да предизвика нежелани цъфтежи с отрицателни ефекти върху дънните организми. Психологическото въздействие на морския нефтотерминал ще предизвика отрицателен ефект върху туризма с милиарден оборат на юг от Бургас.

В район, който представлява значителен интерес за опазването на застрашени, редки и ендемични видове растения и животни и природни местообитания, включени в международни и национални природозащитни документи с задължителен характер за страната, реализирането на такъв проект ще създаде голям брой проблеми, много от които, за да бъдат решени, са необходими значителни средства (десетки милиони годишно), а в определени случаи щетите не могат да бъдат овъзмездени с никакви парични средства. Изчезването на вид или природно местообитание не може да бъде компенсирано. За това в законодателството се използва термина невъзвратима щета. Например, при умишлено убиване на един екземпляр от световно застрашен вид щетата е категоризирана от закона (Закон за биологичното разнообразие) като невъзвратима и наказанието не е глоба, а лишаване от свобода.

Въпросната територия е наситена с видове и местообитания в критично състояние и макар, че негативното въздейстние ще е върху част от популациите, то може да се окаже решаващо за предизвикнане на необратими негативни тенденции и в краен резултат до изчезването на видове и природни местообитания. Природните местообитания (хабитатите) също са обект на опазване по Директивата 92/43 на ЕС. Опазвайки местообитанията се опазват най-пълноценно и всички обитаващи ги организми, като се запазва тяхната естествена среда за живот. В новата Червена книга на Република България, по критерии разработени споредп изискванията на IUCN (Международния съюз за защита на природата) са включени всички природни местообитания, които са обект на опазване според Директива 92/43 на ЕС, както и редки и застрашени от изчезване в резултат от човешката дейност хабитати.

Според изискванията на Директивата за хабитатите в Натура 2000 трябва да се осигури определен процент (от 40 до 100% за различните хабитати). Всяко унищожение на приоритетни хабитати, дори при проекти с първостепенно социално и икономическо значение трябва да бъде избягвано, а при невъзможност щетите трябва да се компенсират чрез възстановяване на съответните площи на територии, на които местообитанието е било разпространено, но е било унищожено преди влизане в действие на Директивата. За възстановяването на природни местообитания са необходими огромни средства, а в много случай и много години. Това се отнася както за местообитания заети от вековните гори, така и за покрити от тревните съобщества, макар и по други причини.
На снимката долу  се вижда мястото, където ще бъде поставен буя за разтоварване на танкерите / на мястото на двата кораба, които се виждат в далечината /.

Необходимост от социологическа оценка на петролопровода

Сдружение "Чисто море"

Подготовката на социологическа оценка за нефтопровода Бургас – Александруполис, е специфичен тип изследователска задача, чието изпълнение изисква поне следните условия: да са известни не само основните инженерно-технически параметри на самия проект, но и непосредствените последствия, които те пораждат (например, земи, които ще бъдат отчуждени, условия на отчуждаването, мащаб и структура на засегнатите от процеса и т.н.); да е започнала работата по другите видове оценки (от другите науки, участващи в оценката), да са предоставени съответните ресурси и да е извършена огромна подготвителна работа, включително и съвместно с изследователи от другите науки. Тъй като нито едно от тези условия не съществува, то не е възможно да се пристъпи и към социологически изследвания и анализи по оценката.
Ето защо целта на представеният доклад не е да се прави (социологическа) оценка на нефтопровода, а да се очертае необходимостта от такава оценка и основните дименсии на социологическата интервенция при подобен тип изследвания.
За постигането на тази цел работната група си постави следните две задачи:
а) да се очертаят онези проблеми (проблемни полета), възникващи при строителството и експлоатацията на нефтопровода, които може да се „обхванат” чрез социологически изследвания и анализ;
б) да се очертае приносът, който социологическият анализ (като елемент на обща мултидисциплинарна оценка на нефтопровода) би могъл да направи за оценка на проекта, за подобряване реализацията му и експлоатацията на съоръженията.

За необходимостта от социологически изследвания при подобни проекти: основни проблеми, които са предмет на социологическия анализ.
Споразумението между 3 правителства за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис е политическо решение на „високо” геополитическо ниво. Затова не е безинтересно, нито маловажно, да се провери комплексът от връзки и взаимодействия на проекта с други интереси на други нива: социални, икономически, екологични, регионални, политически, както и наличието на евентуални дебаланси и противоречия. Последните могат да генерират сериозни, трудно управляеми рискове на различни равнища, ако не са овладени технологиите за тяхното анализиране и контрол.
Основните „социологически” проблеми, които възникват при такива проекти, т.е. проблеми, които главно и дори само социологията би могла да изследва, произтичат от сложните и трудно забележими връзки между комплекса от дейности, който наричаме „проект” (строителство, експлоатация на съоръженията, възникващи рискове, щети от рисковете и начини за разпределение и отстраняване на щетите), от една страна и от друга – т.нар. „заинтересовани страни”. Известно е, че терминът „заинтересовани страни” не носи политическия и икономическия смисъл на формални и преки участници в проекта, а означава различни групи (формални и неформални) на местно, регионално, национално или друго ниво, които имат (може да идентифицират) някакъв собствен интерес в проекта. Такива са, например, местни общности и техни субгрупи, социални групи, граждански организации, различни институции и т.н. Тези групи образуват огромна „социална периферия” на проекта в смисъл, че не участват пряко и формално в него, но изпитват и оказват влияние върху него. Накратко казано, става дума за „вграждането” на проекта в неговата „социална среда”.
 
Връзките и взаимодействията между комплекса „проект” и неговата „социална периферия” могат да бъдат (и обикновено са) генератор на сериозни проблеми и рискове. Съвременният анализ на рисковете показва, че именно този вид рискове се разрастват особено през последните десетилетия.
Социологическият анализ на тези връзки може да осигури по-добро вграждане на проекта в неговата социална среда и съществено да намали произтичащите рискове,  като осигури по-жизнено взаимодействие между проекта и социалната му периферия.
Социологията разполага с адекватен арсенал от средства за решаването на подобни задачи. Тя предлага холистичен подход, има потенциал за синтез и генерализации, може да допринесе за една по-пълна и обща картина на проблемите. Дисциплината разполага с надеждни, приложими и ефективни методи за събиране на адекватна и достоверна информация. За конкретния случай социологическият анализ притежава надеждна методология, която от една страна може да разкрива причини за нерационалност, дефицити на знание, различия в интереси и потенциални конфликти между заинтересованите страни, и от друга – може да създаде условия за консенсусно поведение на страните. Накратко, могат да се направят опити за прилагане на модел, технология, улесняваща идентификацията и управлението на рисковете (решаване на проблемите) преди те да са възникнали.
По-конкретно, социологическият анализ може да допринесе за:
използване на знание, което може да остане неизвестно за експертите;
въвеждане на ценности при провеждане на оценката (особено важно за екологичните рискове);
по-добра идентификация на мащаба и структурата на рисковете от начинанието;
по-добри системи за управление на рисковете чрез създаване на по-добра информационна основа за идентифициране, превенция и управление на рисковете, както и за поддържането на тези системи в добро състояние;
по-добро балансиране на различаващи се тясно икономически интереси чрез диалогизиране и рационализиране на вземането на решения и предотвратяване, смекчаване и по-рационално разрешаване на евентуални конфликти;
създаване на модели, разкриващи вероятността за задълбочаване или преодоляване на противоречията при конкретно определени обстоятелства или събития.
Ето защо Институтът по социология счита, че е необходимо:
Да се направи оценка на социалните измерения на проекта;
Да се определят основните заинтересовани страни и взаимодействията помежду им;
Да се разработят социални инструменти, за да се подпомогне постигането на икономическите, техническите и социалните цели и въздействие на проекта;
Да се формулира обществена стратегия за изпълнение на проекта при условията на участие на заинтересованите страни.
В подкрепа на това мнение може да се приведат резултатите от референдума в община Поморие, на който гласуваха 60,12% от имащите право на глас избиратели. От тях 98,97% отговориха с „Не” и едва 1,03% с „Да” на въпроса: „Одобрявате ли изграждането на петролопровода Бургас – Александруполис с трасе на тръбопровода и инсталации, разположени на територията на община Поморие?”.
Припомняме, че през миналата година на референдум в Бургас против съоръжението гласуваха 50 000 души, като беше регистрирана едва 27% избирателна активност. В община Созопол гласуваха 4392 избиратели. Беше отчетена 39,9% обща избирателна активност. С ” Да” на изграждането на петролопровода отговориха 153 души, а с „Не” – 4 178 души. Резултатите обаче не бяха достатъчни, за да бъде преминат законовият праг от 51% и референдумите в Бургас и Созопол да бъдат признати.
Вече има сформирани Инициативни комитети срещу тръбопровода, събрани са подписки, има протести. Различни заинтересовани страни алармират за екологичните рискове, свързани с реализацията на проекта, има факти за провеждане на обществени обсъждания, без да бъде допускано свободно участие на граждани и т.н.
Следователно към момента има данни за социално напрежение, но очакванията ни са, че то тепърва ще расте и е възможно да придобие критични стойности.
Тъй като все още нито е направен ОВОС на проекта, нито има социална  и икономическа оценка, нашето мнение е, че никакви инженерингови и строителни дейности по проекта не трябва да започват преди да му бъде изготвена пълна независима експертиза, включваща екологична оценка, пълна оценка на рисковете, включително социалните, както и подробен икономически анализ.
Институтът по социология декларира, че е готов – при предоставянето на финансов и времеви ресурс – да участва в интегрираната оценка на проекта за петролопровода Бургас-Александруполис.

ДИРЕКТОР: проф., д.с.н. Д. Димитров

Покана от Сдружение “Чисто Море” до жителите на всички морски общини

Новини по темата

За да се защитят интересите на всички жители на Черноморския регион е важно да се направи наистина независима комплексна експертна оценка, която да покаже ползите и загубите от строителството на бъдещия проект и ние настояваме докато не бъде направена такава оценка, да не се предприемат никакви проектни и строителни действия от фирмата – изпълнител по проекта.

Призоваваме всички хора да се обединят за общата ни кауза.

Организиран е транспорт от гр.Поморие – тръгване 17.00 часа от паркинга пред община Поморие.

Интервю с Петко Георгиев за проведената среща по въпроса за изграждане на петролопровода Бургас – Александруполис

Новини по темата

Кметовете на общините: Бургас- Димитър Николов, Поморие-Петър Златанов и Созопол -Панайот Рейзи подготвиха общо становище по въпроса за изграждане на петролопровода Бургас – Александруполис. Те се обединиха около мнението, че никакви инженерингови и строителни дейности по проекта не трябва да започват, преди да му бъде изготвена пълна независима експертиза, включваща екологична оценка, пълна оценка на риска, както и подробен икономически анализ. На срещата присъстваха учени от Българска академия на науките, представители на неправителствени организации с екологична насоченост, членове на инициативни комитети,които са участвали в подготовката и провеждането на референдумите в Бургас, Созопол и Поморие и доста медии. Според присъстващите от БАН, тръбопроводът ще окаже неблагоприятно въздействие и ще нанесе щети по цялото си протежение – не само по крайбрежието, но и на сушата.
Председателят на Сдружение „Чисто море” Петко Георгиев, който присъства на тази среща даде специално интервю.

Контантин Златаров: Защо навсякъде се акцентира върху „проекта”, а това е просто един идеен проект, така ли е г-н Георгиев?

Петко Георгиев:Точно така. Работен проект няма, или както е редно да се каже сега- технически. Има само идеен проект, с който фирмата“Транс Болкан Пайплайн” си върви по „сухите” общини както ги наричаме, тези които не граничат с Черно море. Провеждат се срещи, които помпозно са наричани обществени обсъждания на проекта. Всъщност въобще не е така.

Контантин Златаров: Какво се случи вчера на срещата в Бургас?

Петко Георгиев:Срещата бе в една малка заседателна зала на х-л Бургас, прекалено малка за много хора, които се бяха събрали,включително и медиите бяха там. Кметовете на Бургас и Созопол са силно обнадеждени от резултатите, получени на поморийския референдум и това като че ли им даде отново сила, стремеж да размърдат колелото и оттам дойде и прекрасната покана от страна на кмета на Бургас Димитър Николов, който влезе в ролята на символичен домакин на тази среща. Но още в самото начало заяви, че той не държи за първенство в тази организация и няма нищо против всяка следваща среща да бъде провеждана в различна община. За него е важно да се постигне обединение,защото след успешния референдум в Поморие се оказва, че вече над 75 000 човека са гласували във връзка с петролопровода, а повече от 70 000 са категорично против изграждането на каквито и да е съоръжения,свързани с този петролопровод. Даже при самата дискусия кметът на Созорол Панайот Рейзи, който единствен е бил преди десетина дни на посещение в Новоросийск,вече беше категоричен.Той каза, че вече няма смисъл да се борим само срещу буйовете, а трябва да се борим вече срещу целия петролопровод.

Контантин Златаров: Даде ли по-голяма информация за това къде е бил и какво е видял там?

Петко Георгиев:Да, разказа подробно какво е видял. Започна от това, че районът Новоросийск първо няма нищо общо с нашите курортни райони по българското Черноморие. Район Новоросийск е стръмен, скалист, при него няма заливи. Там е напълно открито море.И така наречените буйове за товарене на танкери, защото там е товарището, буйовете за танкери са стоели някъде на хоризонта, на едно доста голямо разстояние от порядъка на 20 до 30 мили от бреговата ивица.

Контантин Златаров: Кметовете на тези общини какво мислят, ще се включат ли в Сдружение „Чисто море” така , като личности? Тъй като идеята на това сдружение е да се разширява с жители и от другите общини?

Петко Георгиев:Точно така. Сдружението е тип „отворени врати” и два дена след учредяването, ние в първата си нарочна кореспонденция изпратихме уведомителни писма до всички общини по цялото българско Черноморие, не само в района на Бургаския залив и отправихме поканата си те да излъчат свои членове към нашето сдружение.А вчера на срещата кметовете недвусмислено заявиха, че с хора от техните инициативни комитети,които са участвали в подготовката и провеждането на референдумите в Бургас и в Созопол, ще влязат като участници в нашето сдружение „Чисто море”.Така че вече няма смисъл да го наричаме поморийско, то лека полека започва да става черноморско сдружение „Чисто море”.

Контантин Златаров: Взе ли се друго решение, освен тази декларация?

Петко Георгиев:Взе се решение да се състави работна група, с представители от трите общини, която да се заеме с всички задачи, свързани с тази декларация, защото декларацията означава доста бъдеща работа. Има се предвид и търсенето на начини за финансиране, за организиране на финансирането, а оттам и връзката с учените от БАН, които вчера имаха доста сериозно присъствие- четирима професори.

Контантин Златаров: БАН е по скоро против?

Петко Георгиев:БАН е категорично против. Един от техните представители, който се яви и като говорител на срещата- ст.н.с.ІІ ст. д-р Вълко Бисерков е директор на Централна лаборатория по обща екология при БАН.Той заяви категорично, че само по прогнозни данни, без да са се задълбочили в сериозна изследователска дейност, че този проект ще нанесе невероятни вреди на страната ни, както по отношение на екологията, така и по отношение на археологията. На срещата присъстваше и ст.н.с. ІІ ст. д-р Людмил Вагалински – заместник-директор на Националния археологически институт с музей при БАН, който даде поредица от разяснения през какви трасета ще минава бъдещият петролопровод. Как тези трасета са наситени с неевроятни паметници на историята и културата и това ще доведе до погубване на историческо минало.
А между впрочем, по една независима оценка,която е направена по френска методика, учените от БАН съобщиха, че загубата на биологично разнообразие на сушата, там откъдето ще мине тръбата, по първоначални изчисления ще надхвърли 60 млн. лева. Това на практика означава, че с един замах ние ще нанесем вреди, които са равни или по-големи на таксата, която уж ще получаваме от преминаването на петрола през тръбата.

Контантин Златаров: Благодаря Ви за това което споделихте.

Петко Георгиев:Аз също благодаря.

Източник: Родио Милена Поморие
http://www.pomorie.com/milena/news/index.php?action=show&type=news&id=18422